Към днешна дата поправката не е направена и няма информация дали изобщо ще се приеме. Все пак в деловодството на Народното събрания има внесен проект за изменени на закона със дата на внасяне 31.01.2013 г. Предложението е с едно единствено изменение и то гласи:
„1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:
Чл. 112а (1) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се
погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено.
(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица,
упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.“
Тъй като казусът е от изключителна важност ще припомня отново каква беше целта на предложението.
Предвиждаше 10-годишната давност за дълговете да влезе в сила от 1 януари и така да се започне процес по установяване у нас на форма на „частен фалит" (нещо, което е установено с голяма част от развитите страни).
Според вносителя така щеше да се ликвидира проблема с дълговете до гроб, които се предават и на наследниците, и освен кредити да се обхващат дългове за парно, ток, мобилни телефони. Наред с това се афишираше и със влизането на закона в сила през 2013 г. ще се заличават автоматично и дългове, които са възникнали през 2003 г. и несъбрани досега.
В статия в „Правен свят“ се посочва, че в момента законодателството в България предвижда общо 5-годишна давност, която обаче се изключва от 3-годишна давност в случаите на периодични плащания, вземания от заплати, договорни неустойки и др. Законът предвижда обче, че общият давностен срок се прекъсва с всякакви действия на кредитора по събиране на дълга и започва да тече наново, което теоретично означава, че едни такива плащания могат да бъдат търсени и много след изтичането на 5 или 10 години от падежа.
В същата статия се казва, че идеята за внасянето на такъв закон не е нова и бе заявена още преди началото на лятото. Още тогава някои юристи обаче коментираха, че поправката, така както е оповестена, всъщност обслужва кредиторите, а не длъжниците. Към момента съдебната практика ползва 5-годишната обща давност като абсолютна и въвеждането на 10-годишна абсолютна давност ще създаде по-тежък режим за длъжниците в условията на криза.
Като се има предвид, че вносителят на промените в давността предлага и промени в Търговския закон, които вещаят сериозни трусове в производството по несъстоятелност и засягат фалитите със задна дата, които ощетяват изключително много банките, то всъщност не е много ясно дали предложените корекции на закона, засягащи увеличаване на давността в чия полза са. Банките отдавна се оплакват от фалитите със задна дата, тъй като не могат да съберат дълговете си и сега се появи човек, които реши да се притече на помощ. Дали обаче тази помощ ще е само в полза на банките или и на потребителя предстои да видим.