Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2008 10:30 - Иво Инджев за 03.11.89г.
Автор: flyco Категория: Други   
Прочетен: 2915 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 22:48


Г-н Инджев, бихте ли разказали повече за протеста от 3-и ноември 1989?

ОТГОВОР:
Демонстрацията от 3 ноември 1989-та беше организирана от “Екогласност” като протест срещу т.н. проект Рила-Места( за който малцина днес си спомнят), който застрашаваше природата. Аз научих за нея от “Свободна Европа”. Протести срещу режима вече се бяха случвали-в Русе, срещу обгазяването на града от Румъния, както и в райони, където беше вилнял “възродителният процес”. Но не и в центъра на София ( ако не броим подписката на еколозите в градинката пред Военния клуб, което също си беше вид опозиционна изява, но не толкова очебийна и предизвикателна за властите-когато се подписвах, един колега, с когото минавахме от там, буквално се юрна да бяга да не го видят, че сме заедно-после установих, че е…познайте, е от онези които са писали едни доносчета…).
На 3-ти, седмица преди да бъде свален Живков, което никой от нас там нямаше как да предвиди, се събрахме “група граждани” ( както ни описа после в. “Работническо дело”, който не можа да премълчи самия факт). Сборният пункт беше пред “вечния огън” пред църквата “Свети Георги”. “Групата граждани”, предвождани от станалите по-късно национално известни членове на “Екогласност”, като Едвин Сугарев, Александър Каракачанов и др., се придвижи стотина метра и спря пред Народното събрание. Под камбанния звън на катедралния храм “Св.св. Александър Невски” запяхме “Хубава си моя горо”. Но много скоро от пеене преминахме към скандиране на лозунги с искане за избори и демокрация (доколкото знам, иницатори са били активисти на “Подкрепа” някъде в челото на демонстрацията). Това беше прекрачване на границата, каквото не се беше случвало, доколкото знам, на нито една предишна демонстрация.
Най-забележително беше милиционерското присъствие и наглото снимане в упор. Цивилни, “въоръжени” с всякакви камери ( включително на оградата на Синода тракаше една допотопна кинокамера) “операторите” изобщо не се криеха, презареждана касета след касета от черните си “Волги”. Имаше “наблюдатели” и по покривите на околните сгради, сякаш вражеска армия трябваше да бъде контролирана под прицел, а не “група граждани”.
По мое мнение , 3 ноември 1989-та заслужава много повече да бъде помнен като преломен момент, отколкото дворцовият преврат на 10-ти. На 3-ти гражданският дух възкръсна в България и победи страха. Освободи се сама от него, този път без помощта на съветската армия ( в интерес на обективността-под впечатлението на горбачовата перестройка). Именно поради това 3-ти е неглижирана дата, а 10-ти е толерирана и пропагандирана, за да ни вменяват чувство за благодарност, че са ни освободили ( с решаващата роля на съветския посланик , генерала от КГБ Виктор Шарапов, както стана известно вече след години, когато той сам се похвали, за да се нареди на президиума пред опашката от раболепни поклоници на “освободителите”).
Личният ми най-ярък спомен от 3-ти обаче, е свързан с личността на Райчо Райков от телевизията (фоторепортерите на БТА също бяха мобилизирани, сякаш милиционерите с камери и фотоапарати им бяха малко). Знам , че Райков е покойник, но мисля, че истината не би трябало да уязвява паметта му-той най-вероятно би се гордял, ако му припомнят…Той дойде конкретно при мен и с характерното си чувство за хумор ме попита ( за да не кажа “заплаши”), дали няма да се притесня, ако ме снимат с камерата на телевизията ( отговорих му, че нямам нищо против)…Същият, вече по “демократично време”, беше сред мойте най-видни преследвачи в качеството си на дясна ръка на Доган по въпросите на медиите и говорител на кабинета на Любен Беров.
И нещо, което казвам за пръв път: на същото място, където скандирахме “избори” и “демокрация”, през ноември 1999-та се състоя концертът , на който присъства Клинтън. Бях сред неговите организатори и идеята да пеем в края на концерта именно “Хубава си моя горо” беше моя. Обясних на партньорите от американска страна каква е аналогията. Така и стана ( те пожелаха първо да запея песента, но наблизо имаше оперна певица, която свърши толкова впечаляващо работата, че от американска страна се отказаха от участието на предвидения по сценарий духов оркестър и й възложиха да изпее сама акапелно двата химна). Четири години по-късно тя стана моя съпруга и майка на двете ни деца …
Доста хора се дразнят, когато някой им каже, че е имал подобна позиция-приемат го като упрек към тях заради това, че са се спотайвали-точно сред тях имам доста “озверели фенове”, които не могат да ми простят, че сме различни. Стандартният им въпрос е, защо , като си бил “толкова велик” противник на властта, не съм пострадал от нея? Не желая да обяснявам необяснимото, за което, все още нямам достатъчна информация ( обещавам да се поинтересувам и да споделя). И няма да влизам в такъв род спорове, за да се оправдавам, че съм това, което съм.
Иво Инджев

image

И още една публикация от автора:

Подариха ли ни свободата? от Иво Инджев ноември 2, 2008 Коментирайте

По някаква неведома ирония на 1 ноември официална България почита деня на будителите с всевъзможни салтанати, при които на показ са всъщност „говорителите” на официалността-от президента Първанов, до парламентарния председател Георги Пирински. Цялата тази рекламна ( за властта) загриженост за „традициите, ценностите, духа и прочие) контрастира с тишината, която обгръща услужливото забвение на 3 ноември 1989-та. На тази дата, за пръв и последен път, в центъра на столицата „шепа граждани” ( както писа тогава официозът „Работническо дело”) смутиха обществения ред. Дори обществения строй, бих добавил.
Шепата граждани, стотина-двеста души, се събраха по инициатива на „Екогласност” на протест срещу проекта „Рила-Места”, но на практика хвърлиха предизвикателство на режима със скандиране на лозунги за свободни избори и демокрация. Което си беше нечувано и невиждано събитие в държавата. Най-кратката характеристика на случилото се, може би е: точка на пречупване. Гражданите направиха първата крачка към самоосвобождаването си в сърцето на тоталитарната държава и нищо чудно с това да са ускорили партийния преврат срещу Живков, който само седмица след това беше свален от държавно-партийния постамент, върху който непоклатимо се извисяваше рекордните за Европа и света 33 години. Просто другарите побързаха да ни „дарят свободата”, за да сме им благодарни и…зависими. Нещо като нова руска-турска война, но без жертви и кръвопролития, под контрола на големия руски брат, който извлича поредните пропагандни дивиденти от факта, че партийните съзаклятници свалиха Живков с подкрепата и по указание на Кремъл и не само не скриха този факт, но и надлежно го разгласиха на по-късен етап-самият съветски посланик, генералът от КГБ Шарапов, обича бащински да си припомня в интервюта „съветите” , които дал на Живков да си ходи.
На 3 ноември 1989-та шепата граждани ( сред които имах честта да бъда) не само вкусиха свободата и тръпката да се опълчиш публично на властта, но и дадоха с това пример на цялата страна. Сега е трудно да се фантазира със задна дата, какво би станало, ако милицията, униформена и цивилна,  явно превъзхождаща като жива сила демонстрантите, беше приложила сила срещу нарушителите на реда. Какъв ли щеше да бъде отзвукът? И дали нямаше да бъде създаден ореол на „ активни борци срещу комунизма” на граждани, които не са било контролирани от службите, каквито след това плъзнаха на какви ли не позиции?
На изкушените да ме сложат в тази категория ще припомня, за всеки случай, че в края на 1990-та станах директор на БТА не благодарение на, а въпреки явната съпротива на същите тези другари, начело с министър-председателя Луканов,  който остави близо година агенцията без директор само и само да не даде пред президента ход на подписката на няколкостотин колеги от агенцията да бъда утвърден на този пост ( който на практика отдавна заемах по силата на вътрешни разпоредби и в отсъствието на свалените при бурните събития стари шефове на БТА). Веднага след оставката на Луканов механизмът за назначаването ми ( повтарям, по изричното настояване на много голяма част от колегите в БТА) беше задействан.
Освен това знам от личен опит, че другарите не се свеняха да опитат да си създават „герои” под контрол. Опитаха да ми подхвърлят за публикуване ( от мое име!) някакъв компромат срещу бивши величия от БКП, но придружен с очерняне на други хора, вероятно от зараждащия се елит на СДС-толкова ми обясниха с половин уста, но то ми беше достатъчно да не продължаваме разговора повече. „Най-пикантното” в тази историйка е фактът, че с тази работа се бяха заели не други, а хора от външното разузнаване ( разчитайки на старо познанство, което , държа да подчертая, за мен не е било „зависимост” и което доказах с отказа си да се вържа на номера им) . Върхът на всичко е, че предложението им да „блесна” с такова подхвърлено разкритие дойде от името на новоназначения тогава от президента Желев нов шеф на разузнаването Бриго Аспарухов.
Една от причините да твърдя, че ДС трябва да бъде разконспирирана и поставена на мястото, което й се полага при демократичния прочит на историята, е че ЗНАМ защо- защото явно обслужваше тоталитарния режим и неговите метастази без разлика между управления и управленийца. Приказките на гордите с дейността си бивши величия от ДС, че били работили за националната сигурност, са плод на породеното от безнаказаността  нахалство, а и на цялата податлива за такива лъжи среда в нашата твърде крехка демокрация, в която думата имат предимно точно такива хора.
Трудно е също да се гадае, как биха продължили гражданските действия срещу тоталитарната власт, ако тя се беше запънала и не се беше самосвалила с цел да се прероди в ново качество само седмица по-късно ( тогава малцина , може би с изключение на истинските мъченици,  пострадалите от репресиите , назоваваха режима като „комунистически”).  Но в едно няма съмнение: 3 ноември е неудобен спомен за всички, които искат да внушат, че в България никога не е имало съпротива на духа-да, това беше събитие на изригналия дух на свободата на българските граждани, който лесно може да бъде обруган като „твърде закъснял”. Само че кой от нас тогава можеше да знае, че следва 10-ти ноември,  канонизиран вече от пропагандата като началото на новото демократично летоброене?
Изобщо, постоянно се оказваме длъжници на един и същи хора за нещата, които те мразят по дефиниция, но пътьом ( устремени към благоденствието си) ни „даряват” с тях с господарско великодушие, като свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС. За да разполагат лично и партийно с облагите от…свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС.



Тагове:   Демокрация,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viovioi - Да има го този момент.
30.09.2008 10:13
Дисиденти взеха да никат като гъби след дъжд и едва след "преврата" разбрахме колко велики противници на режима са били. И вкупом взеха да се натискат да правят демокрация и да са на власт. Истинските дисиденти сякаш останаха в сянка или по скоро се оттеглиха с достойнство от политическия живот.
цитирай
2. flyco - "истинските дисиденти"
30.09.2008 11:22
Можеш ли да предложиш неоспоримо име след като ползваш термина? Аз го сложих в кавички, а виж думата преврат си поставила в кавички, нея пък защо?
цитирай
3. viovioi - Мислех си за Ж.Желев и Ф.Димитров например.
30.09.2008 11:32
Преврат сложих в кавички, защото нямаше готови хора, които да застанат начело на гражданското движение и да управляват Държавата. Намърдаха се покрай демократичните промени и хора със съмнително минало , без ясни политически възгледи и морал.Шкарто и останаха до днес. Това означава, че се е случило нещо, но точно какво?? Това ли е демокрацията въобще?
цитирай
4. flyco - случилото се
30.09.2008 12:49
В нашето близко политическо минало няма хора без петна, може би защото гледната точка към него не е еднозначна. Тя пък не е такава защото нямаме консенсус като общество към миналото си. Нямаме консенсус пък защото ... и т.н.
Нещата се случват постоянно и са в зависимост едно от друго. Ако проследиш веригата ще откриеш собственото си място в нея, съответно и собствената си отговорност. Всичко това само ако не си го направила и ако имаш желание да го направиш. "Демокрация" е разтегливо понятие, особено що се касае до приелото гражданственост у нас определение, както и тълкуването му от всеки един. А иначе си има точна дефиниция. Не се наемам да давам акъл, ако имаш интерес винаги можеш да достигнеш до отговорите сама. Всъщност точно това е важното :)
цитирай
5. viovioi - Демеокрацията не като понятие или определение;
30.09.2008 13:12
А като политическа доктрина. Например да вземем ЕС. Нали това е един демократичен съюз? Попитаха евродепутата Ники Младенов каква е политическата доктрина на ЕС. Той отвърна : Релатация. Не отговори демокрация. Явно тази дума се поизхаби. Релатацията (потрудих се и прочетах) е компилирана система от добродетели и ценности. Но аз бих казала, че това е в основата на алтруизма, а той пък има съществена допирателна с утопията. Дали Ники Младенов заклейми ЕС като утпоия или и той толкова разбира нещата??
цитирай
6. flyco - релатация и релативизъм
30.09.2008 14:28
Предполагам, че Николай Младенов е имал предвид релативизъм. Не мога да го обсъждам, мога само да кажа кък разбирам думите му, препредадени от теб.
Мисля, че той е имал предвид релативизъм като противоборство на различни идеи в ЕС. От една страна утвърдените вече ценности, а от друга всяка нова идея кандидатстваща за определянето и като ценност, при условие, че излезе победител в тази борба. Демокрацията или по-точно либералната демокрация осигурява терена за тази борба. Мисля, че мога да използвам този извод като опора за да ти отговоря. Без демокрация противоборството на идеи, излиза извън крайният идеал за рационалност. ЕС, особено след последното си разширяване и в контекста на бъдещото евентуално приемане на Турция, е и ще става място където ще се сблъскват все повече и по-различни идеи. Демократичното начало трябва да бъде и да остане основна ценност за да може в конкурентна борба помежду си, всяка нова по-добра идея да може да се наложи и съответно да доведе до просперитет. Мислиш, че това е основа на алтруизма...не мисля. Той съществува, но според мен е странична идея, а не основен принцип на развитие. Съществува просто защото има право да съществува, така както и редица екстравагантни идеи, може би това е допирателната му с утопията. Просто тези течения отпадат от реалната борба поради това, че резултатите, които са показали не са довели до рационално развитие. Не мисля, че Н. Младенов би "заклеймил" ЕС, нито че не е знаел какво казва :) Отговорът му издава либералната насоченост на мисленето му, за разлика от консервативната например.
цитирай
7. viovioi - да точно така каза.
30.09.2008 15:02
Релативизма като политическа доктрина на ЕС... Мерси за подробния коментар.
цитирай
8. flyco - Милена - Месо
14.10.2008 19:07
Сто души атакуват вакуума,
сто идиота си подават ръка,
сто миража потъват в бездната,
а някакъв тип си мели кайма.

Много сенки разменят местата си,
много искане тъне в мрак,
едно петно се носи по вятъра,
а някакъв тип си мели кайма!

И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"
...а-а, това е машина за месо

Много въжета дърпат кокала,
големи надежди от ниско ниво,
всичко това е част от машината,
гадна машина и то за месо!

Много тела се мачкат в трамваите,
силна енергия загива така,
разливат се новости, текат по релсите,
а някакъв тип си мели кайма!

И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"

Каймата, другари, е част от народа,
месото се тика в казан - ей така,
едни са гаднярите, други за Бога,
но никой не пита: "Какво е кайма?"

Сложна машина мели живота ни,
всеки напредва натам без глава,
никой не може да мисли повече,
защото участва в тази игра!

И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"
И никой не пита: "Защо?"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: flyco
Категория: Лични дневници
Прочетен: 829621
Постинги: 275
Коментари: 2444
Гласове: 17470