Флайко :: Владислав Тодоров - статия във в. "Култура"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.01.2010 11:49 - Владислав Тодоров - статия във в. "Култура"

Автор: flyco Категория: Други

Прочетен: 2380 Коментари: 2 Гласове:

Поствам извадки от статията, които силно ми направиха впечатление, а цялата е ТУК.

за ноември 89-та:
"Прелом, вододели, скокове - това са изтъркани метафори от арсенала на комунистическата пропагандна машина, обслужваща мегаломанията за всеобща трансформация на човечеството в маса-човек, еднолицев и единомислещ полуидиот."

за "елита":
"Червен елит означаваше Страх, облечен във Власт. Син елит – Свобода, облечена във Власт. Що за глупава химера алчността да се привижда като свобода! За разлика от червената, дебелата синя лъжа се състои в майсторството личният интерес да се формулира като обществен."

за интелектуалеца:
"Интелектуалецът, за разлика от експерта или сивия кардинал, е лице със собствена физиономия и опасно изострен ум, настроен да лови и преработва истинни, а не ситуационни съображения. В крайна сметка, всичко се плаща, едни плащат с пари, други със здраве, трети с достойнство. ... Ако си представим интелектуализма като най-опасното публично усамотение на съзнаващия се човек, тогава изразът "долуподписаните интелектуалци" е оксиморон."

за рационализма на прехода:
"Рационалният подход наложи реформите, той въоръжи духа на промените, той оправда търпението, той подхрани надеждите. Но когато в крайна сметка стана пределно ясно, че реформите преразпределят общото благо в полза на една шепа малцинство и в ущърб на едно грамадно мнозинство, идеологията на така наречения рационален подход в очите на търпеливите става вятър и мъгла и те тръгват да търсят справедливост другаде и с други средства, остро патетични. При подобни резки промени на обществените интуиции за процесите, представителната демокрация се превръща в схема за източване на национално благо и идеите за директна демокрация хващат корен в главите на сърдитите маси."

за модерното управление:
"Представителната демокрация превръща управлението на страната в сложна, обществено отговорна и във всекидневието си кризисна дейност, която изисква умело справяне с вътрешния и външния хаос. Защото хаосът цари, въпреки всичко. Той е стабилното състояние, а редът - лабилното. Хаосът е нерушим, а редът - рушим. Модерното управление представлява справяне с една лавинообразна действителност, която е в постоянно нарушения на реда. То е справяне с избухващи кризи, които не могат да бъдат предвидени. ... Картината крайно се усложнява с факта, че модерното управление не просто се справя с кризи и бори хаоса, а самото то произвежда хаос и изпада в кризи. Това налага възникването на тънко специализираната група на така наречените спиндоктори, които се занимават с това да командват въртенето на пумпала на управлението."

за реформите:
"След двадесет години коварни реформи, да се представяш за реформатор, е силно подозрителна политическа конфекция. Реформите не постигнаха целта си, обществения си смисъл и не донесоха споделено благо за тези, които им се довериха. Днес думата „реформа” означава предумишлено кощунство с народа."

за "добрия социализъм":
"Носталгията по комунизма в страни като България идва от това, че "рационално" контролираната трансформация на собствеността от държавна в частна не произведе общо споделено благо, каквото обратната трансформация на собствеността по времето на комунизма е произвела. Защото в България, за разлика от индустриализирани страни като Чехословакия и Полша, жизненото равнище реално се вдига с насилственото въвеждане на национализирано планово стопанство, кампанийна индустриализация и урбанизация. Уравнението на демократичния капитализъм не излиза, защото народа помни "по-добри" времена."

за българския културен тип:
"Въпреки модернизационните кампании на соца, аграрният характер на българския културен тип е все още доминиращ. Образността на скотовъдната и полевъдната трудова култура беше трайно по-силна от градската, та дори и от заводската, въпреки официалния й пролетарски характер, което личи най-вече в изкуството. Градските писатели и художници са малцинство, градски както в изразните средства, така и в темите си. Корените ни терзаят, а не машините. ... Очевидно е как в днешния попфолк аграрният културен тип на българина шумно мутира. Попфолкът е симптом на спонтанна и в много отношения пошла културна трансформация..."

за бг-политологията:
"Наличната политология, струва ми се, е с изчерпано доверие, защото в хода на тези двадесет години кризисни управления тя загуби рамковата си компетентност по отношение на големите въпроси и беше сведена до стъкмяване на рационални обяснения, пиар фокуси и смазочна дейност по пумпала. ... Сценариите са опити да се рационализира хаосът. Те задават палиативна валидност на иначе фалиралите политолози. Когато нещата се случат, сценариите отпадат и никой за нищо не държи отговорни сценаристите. В този смисъл, сценарното мислене е напълно безопасно. ... Доколкото европейският и северноатлантическият процес на България е станал необратим, дотолкова големите геостратегически въпроси на прехода са снети. Това, което не е снето от дневен ред, е осмислянето на платената и неплатената цена на прехода, на развалата, на свободата, на националната разпродажба и моралната продажба, на това де е България и кои сме ние в началото на този век. ... Към днешна дата политолозите имат и добре познават чертежа на една катастрофирала кола, за който им платиха скъпо по разни външни и вътрешни направления. Те продължават да ни продават купчината старо желязо, наречено български преход. Вместо да млъкнат. ... Преходът ще свърши в момента, в който престанем да говорим за него."

Нагоре