Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 11:45 - Социализмът свършва като фелдфебелщина...
Автор: flyco Категория: Политика   
Прочетен: 1401 Коментари: 4 Гласове:
3



Вестник "Култура" Брой 29 (2556), 30 юли 2009 г. Умрелият колоездач, който върти педалите След европейските избори стана ясно, че левите партии в Европа са в криза. Кризата изглежда дълбока – тя не е само организационна, а главно идеологическа. Това се потвърди и на парламентарните избори у нас този месец. Във Франция, страна с традиционно силна социалистическа (и комунистическа в миналото) партия, кризата на лявото се обсъжда с особена загриженост – и като че ли от всички. Тук поместваме едно интервю на известния философ Бернар Анри-Леви – дали в голяма степен неговите позиции не отразяват състоянието и дилемите пред БСП?

К



- Вие сте ляв човек, тъжен ли сте, като гледате какво става във Френската социалистическа партия?

- Естествено, че съм тъжен. Рядко съм виждал политици да влагат толкова енергия, за да се саморазрушават. Ако това засягаше само тях, нямаше да е толкова лошо. Но става дума за алтернативата на Никола Саркози, за надеждите на хората. Всъщност, тази ФСП не въплъщава вече ничия надежда. Тя предизвиква само гняв и отчаяние.

- А вие как гласувахте на европейските избори?

- За тях, разбира се. Какво друго да направя? Кон-Бендит се беше съюзил с антилиберала Жозе Бове. Така че гласувах както останалите – без да вярвам в партията, с чувството, че се опитваме да реанимираме труп...

- Този „голям труп, проснат по гръб‛1.

- Точно така. Книгата я писах преди две години. Но ситуацията не се оправя. Още има труп. И той вече се разлага. Защо да се преструваме. Ние сме в края на един цикъл. Социалистическата партия е в състоянието на комунистическата в края на 70-те години, когато разпадът вече се задаваше, а се опитваха да се борят с него чрез заклинания: „обновяване‛, „нови основи‛... Мартин Обри сигурно е добра. Но на този етап въобще не става въпрос за качествата на този или онзи. Тя е в ролята на пазител на мъртвия дом и нищо повече не може да направи. И както винаги, думите са красноречиви: някои искат „да се призоват към ред‛ недоволните. Ред... Социализмът свършва като фелдфебелщина...

- Т.е., Социалистическата партия ще умре.

- Не. Тя е мъртва. И никой – или почти никой – не смее да го каже. Но всички – или почти всички – го знаят. Тя е като колоездача на Алфред Жари, който върти педалите, а вече е умрял. Или като рицаря на Итало Калвино, чиято броня е куха. Мъртва.

- Радвате ли се?

- Мисля, че преди всичко нещата трябва да се кажат. Дали ни харесва или не, трябва да се кажат, да бъдат регистрирани, да се регистрира смъртният акт – и да взривим този оловен похлупак, който ни пречи да мислим, да си представяме, да дишаме и – естествено – да строим наново. Морис Клавел – една високо морална фигура вляво – казваше навремето: „За да победим десницата, трябва да разрушим левицата‛. До тази точка сме стигнали.

- За мнозина, СП е все пак партията, която ги закриля, която управлява регионите2...

- Вярно е. И, разбира се, е по-добре регионите да са добре управлявани и то от хора, които закрилят слабите, а не от социал-дарвинисти... Но политиката не е само това. Иска се и воля да промениш малко света. А именно от тази воля няма и следа у носорозите в тази партия, които изглежда – освен регионите си – управляват само „лишеността от политическото‛, както казваше Хана Аренд.

- И според вас трябва да довършим ПС?

- Трябва да ускорим движението, със сигурност. Да я разтурим. Да приключим възможно най-скоро с това голямо болно тяло, което изглежда – каква ирония – заето „да се отрича като такова‛. Както навремето пролетариатът.

- И как да я разтурим?

- Историята, казваше Маркс, има повече въображение от хората. Всички сценарии са възможни. Едничкото сигурно нещо е, че тази партия – на Блум и на Жорес – трябва да изчезне.

- И край с тези лидери, които мислят само за себе си и кариерата си?

- Не са те най-шокиращото нещо. В крайна сметка, сблъсъците на егото имат поне това качество, че изразяват противоречията, които единствени пораждат дебата. Освен всичко друго, политиката е и тела! Памет, идеи – но въплътени в тела. Това, което убива ФСП, не е прекаленото изобилие, а липсата на вътрешни битки.

- Никола Саркози казва, че ФСП няма да изчезне...

- Каква жестокост!

- Защото носи отговорност за ситуацията във ФСП?

- Че извлича полза от нея, е очевидно. Но трябва да престанем със сламката в окото на другия и да се обърнем към собствената си греда. Социализмът умира не защото Саркози развращава социалистите. Именно защото социализмът умира, Саркози може да развращава социалистите.

- Въпросът с името „социалистическа‛ важен ли е?

- Естествено. Всеки номиналист ще ви го каже: едно име е повече от едно име. Името трябва да се смени спешно.

- Само името?

- Името говори за останалото. Когато назоваваш неправилно нещата, казваше Камю, увеличаваш нещастията на света. Ако ги назовеш правилно, обратното, намаляваш объркването, свързваш се с главното. А какво е главното в нашия случай? Три главни отказа, които трябва да бъдат мислени заедно, не в противоречие, защото те са самата лява идентичност: Антифашизмът. Антиколониализмът. Антитоталитаризмът.

- А равенството?

- То е пресечната точка на трите. […] Всичко започна със западането на комунизма. Някои бяха за него. Други бяха против него. Но се определяхме спрямо него. Дотам, че когато звездата изгасна, когато започна да блести само с отражения от мъртви звезди, цялата левица, цялата галактика на свой ред започна да гасне.

- Но ФСП никога не е била в лагера на враговете на свободата.

- Не. Но когато марксисткият й свръхаз се олющи, тя позволи да проникне в нея една реакционна, наистина реакционна идеология, от която няма излекуване.

Разговора води Клод Асколович

Le Journal du Dimanche, 19 юли 2009


1. Става дума за книгата на Бернар Анри-Леви, анализираща загубата на левицата на президентските избори във Франция (2007), чието заглавие е извлечено от едно изказване на Сартр: ‛Левицата е голям труп, проснат по гръб, и тая леш вони така, че трябва да си много свързан с нея, за да не се извърнеш.‛

2. Френските социалисти спечелиха регионалните избори в почти цяла Франция през 2006 г.


Тагове:   социализъм,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. haralanov - Хм...
08.09.2009 18:46
Като се замисля,файда от ,,Левите,, са видяли само в Швеция.За друг пример не се сещам.Там където има леви има и бедност.Двете неща са взаимно свързани...Поздрави!
цитирай
2. flyco - =
09.09.2009 01:01
краен си
цитирай
3. haralanov - Ами...
09.09.2009 13:07
Може и да съм краен но пък е истина това!Опровергай ме ако можеш!
цитирай
4. flyco - ...
09.09.2009 13:42
Да се свързва бедността с някаква политическа идея не е коректно. Истината е в подробностите. Колкото по-навътре се навлиза в тях толкова понятието става по-ясно определено. В твоя коментар нещата са много широко поставени и погледнато от този ъгъл си точно толкова прав, колкото и не си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: flyco
Категория: Лични дневници
Прочетен: 831288
Постинги: 275
Коментари: 2444
Гласове: 17470