Разгорелите се страсти в Парламента на 25.03.2010г. и президентското вето
Чл. 94,
(4) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок.
(5) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4.
(6) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие – когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Това е един от най-мракобесните текстове, които можем да предполагаме, че ще се появи в български закон, текст, при който обвинението назначава защитника на обвиняемия. Аз съм бил практикуващ адвокат преди години, при един друг режим. Такова нещо нямаше! И тогава нямаше такова нещо! Прокурорът - не прокурорът, а полицаят, който вече става разследващ орган, при определени обстоятелства може да назначи адвоката на обвиняемия, на следствения. При това няма никакво значение дали той иска или не иска. Следствен е. Опитите тази фигура на адвоката-провокатор, защото наистина ще възникне такава професия в българското правораздаване, да бъде приближена до идеята за служебния защитник, е абсолютно погрешна и невярна. Служебният защитник се назначава тогава, когато човек не може да си намери защитник поради това, че няма средства да осигури неговото възнаграждение. Тогава държавата проявява грижа към такива хора. Случаят е съвсем различен. В случая този защитник се появява, за да замести договорения защитник. Защото дори и тогава, когато подсъдимият си има нормален договорен защитник, има хипотези, при които могат да му назначат служебен защитник...Той упражнява правата на обвиняемия без негово съгласие! Това как ви звучи?! Мислите ли, че Венецианската комисия ще подмине това, без да направи забележка?! Ами ще поиска веднага да го отменим!...Само ще цитирам, че чл. 6 на Европейската комисия за правата на човека казва, че всеки има право да ползва адвокат по свой избор. Само заради това в Страсбург ще има много дела и всички ще приключат с осъдително решение за българската държава.

АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Прокурорът или съдът преценява дали да поиска назначаването на такъв резервен защитник...Второ, това става по Закона за правна помощ. Това означава, че прокурорът или съдията изисква от съответната адвокатска колегия да посочи адвокат от състава си, който да бъде назначен за такъв. Тоест прокурорът или съдията не може да посочи изрично и поименно кой адвокат да бъде назначен за такъв защитник.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): ...защитникът има право да измести подсъдимия и да извършва действия без негово съгласие. За това става дума...Колкото и да е странно, е възможно да има случаи, при които самият следствен, самият подсъдим ще направи така, че да има такъв защитник. Защото това ще му бъде после едно много лесно основание да заведе делото в Страсбург.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ако един подсъдим толкова много желае да бъде неотклонно от началото до края на процеса, защитаван от избран от него защитник, това е ясно, той може да си наеме, няма ограничения в закона затова, повече от един адвокат, може и двама, и трима. Има процеси, виждаме го това, но има процеси, в които предварително с цел да се отлагат делата се взема, не по финансови причини, разбира се, един единствен адвокат, за да може той в процеса да си търси причини да не се явява по делата.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Истината е, че от сега адвокатите го наричат „агент провокатор” на прокуратурата и се опасяват, че ще се появи професия „резервен защитник”, професия „агент провокатор на прокуратурата”.
Защо считам, че тези притеснения на българските адвокати са абсолютно основателни? Няма такава хипотеза, при която да може да бъде натрапен защитник на един български гражданин в наказателното производство. Няма такава хипотеза и в никоя европейска държава. Целите, които си поставят вносителите, по никакъв начин не се постигат с фигурата на резервния защитник, защото на първо място изготвянето на този законопроект страда от един съществен порок.
Така и Министерството на правосъдието, и експертите, които работеха по темата, не направиха анализ, за да си отговорят на въпроса какви са причините за отлагането на делата, какви са причините, включително за осъждането на България в Европейския съд за излизането на делата извън така наречените разумни срокове. Ако бяха направили това, щяха да стигнат до извода, че в 90% от случаите бавенето на делата, респективно осъждането на България е в резултат на тяхното проточване предвид административни неуредици, тоест недобрата организация, която създават съдилищата за бързото протичане на съдебните дела. Имам предвид неявяването на експерти, отлагането на делата поради експертизи, поради смърт или заболяване на съдебен заседател и прочие, само че по тези причини и основания не са предприети никакви стъпки в проекта, който ни се предлага.
Разбирам, че е сложно да се направи един анализ на делата в Страсбург, но можеше поне вносителите да погледнат Доклада на Европейската комисия за напредъка на България в „Правосъдие и вътрешни работи”, който беше огласен преди няколко дни. Там ясно е казано, че причините за отлагането на знаковите дела не се съдържат във виновното и недобросъвестно поведение на адвокатите.
Освен това всеки юрист може предвид текстовете, които са предложени в доклада за второ четене, да направи елементарния извод, че така предложените текстове не само не ускоряват, а забавят процеса. Защото е съвсем естествено, включително би могла да се развие и тази хипотеза, в която нарочно не се явява упълномощения от подсъдимия защитник в решителната заключителна фаза на едно съдебно дело. На подсъдимия му се натрапва лице, което да го защитава, и в резултат присъдата бива обжалвана и пада в Страсбург. В крайна сметка, един действителен престъпник, чието обвинение е доказано в съдебната фаза и получава справедлива присъда, получава още една възможност да оспори тази присъда и делото да започне отначало в българските съдилища.
Така че с този текст не се получава ускоряване на процеса. Напротив, като грубо се погазват основни права и свободи, се стига до удължаване на съдебната процедура.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Покрай дебата за резервния защитник се изпусна и още едно предложение, което според мен не е маловажно, а именно отпадането от досегашния чл. 94, ал. 1, т. 7 – задължителното участие на защитник, когато делото се разглежда пред Върховния касационен съд.
Според мен запазването на този текст е необходимо, защото в предпоследната – касационната инстанция, спорът се води за прилагането на закона, за правото, предполагайки, че на предишните фази са изяснени всички обстоятелства и са събрани доказателствата за фактите, въз основа на които се прави правната квалификация. Следователно участието на защитник повишава шансовете съдът да постанови присъда, която в най-голяма степен отговаря на закона.
Получава се така, че обвиняемият ще трябва освен защитата, която организира срещу обвинението на прокуратурата, в редица случаи да се защитава и по отношение на определения му резервен защитник, защото първото и най-главно условие за отношенията на обвиняемия и защитника е взаимното доверие. Ако такова доверие липсва, то въобще е излишно наличието на подобен човек, който служебно се води, че отстоява правата на обвиняемия. Липсата на такова доверие, пак казвам, ще направи така, че лицето, на което се назначава резервен защитник, ще има повече проблеми при взаимоотношенията с него, отколкото да разчита, че той ще отстоява последователно неговите интереси и права в този процес.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): всъщност това е един изключително изгоден във финансов аспект текст за българските адвокати, защото им осигурява един доход, който е за сметка както на подсъдимите, така и на всички български граждани. Затова и казах, че тук ще се създаде професията „резервен защитник”, защото това са едни плащания, които са сигурни за адвокатите в условията на криза. Но наистина адвокатската етика изобщо изключва хипотезата и възможността един адвокат да участва в даден процес въпреки волята на подсъдимия и въпреки неговото несъгласие, включително за защитната теза и версията, която ще излага адвокатът. И тук е колосалният проблем. Затова и аз си позволих да говоря от името на българските адвокати, не в смисъл, че това по някакъв начин касае техните финанси, напротив, това ще бъде едно изключително важно перо за адвокатите, сигурно перо за сметка на гражданите, но това е в противовес просто с адвокатската етика – да защитаваш подсъдим, който не желае твоята защита.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Първо, уважаеми колеги и уважаеми господин Лазаров /ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ)/, не смесвайте двете категории – служебен защитник и създаваната сега от вас съвсем нова категория на резервен защитник, защото между двете категории има една много, много съществена разлика, която прави първата категория приемлива и която прави втората, създавана сега в момента от вас, абсолютно неприемлива. Това е именно възможността така нареченият резервен защитник да бъде натрапен въпреки волята на подсъдимия или на обвиняемия при определени условия и обстоятелства. Именно този факт е достатъчен като аргумент и аз съм убеден, че това ще има последици...И вторият основен аргумент, уважаеми колеги. В текста е записано: по дела за тежки престъпления - прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ. Тук ние изрично постановяваме, че е по реда на Закона за правната помощ, тоест по реда за назначаване на служебни защитници на лица, които нямат финансова възможност да ги наемат. Тоест, държавата от държавния бюджет, предвиден за правна помощ, ще плаща и за възнагражденията, и за адвокатските хонорари на тези така наречени служебни защитници.
Аз се обръщам към вас! Морално ли е към всеки един от нас като данъкоплатец на тази държава от нашите данъци да се плащат защитата на „Наглите” или сега на „Лапачите”?

МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: ...има един основен принцип в правото, който се зачита във всички правови държави и показва доколко ние сме в състояние да пазим върховенството на закона и правото. Той се нарича „злоупотреба с право”. За да няма злоупотреба с права от страна нито на защитници, нито на обвиняеми, е необходимо въвеждането на фигурата на служебния защитник. Никой не може да упражнява правата си, незачитайки правата на другите. Упражняваш правата си дотам, докъдето има опасност и докъдето от държавата трябва да ти бъде забранено да нарушиш обществения интерес...Резервният защитник ще се появи в изключителни случаи по тежки дела, когато има опасност делата да бъдат блокирани. Тоест, когато някой се опитва да злоупотреби с права, за да наруши обществения интерес и когато някой иска да защити правата на обвиняемите за сметка на интереса на пострадалите.

ЯВОР НОТЕВ (Атака):.. това, което ме кара да обърна внимание и да ви кажа защо не бих подкрепил в този вид окончателния текст, както е внесен на вашето внимание, е бележката ми по ал. 6 на предложението за текста на чл. 94. Вече се обърна внимание, че защитникът, който влиза в процеса, встъпва и започва да работи в него като резервен защитник има правото, съгласно този текст, да упражни права без съгласието на неговия подзащитен.
Уважаеми колеги, задава се въпросът: защо, когато упълномощеният защитник, избраният – този, който е доверен защитник, няма такива права, би следвало да приемем с предложената промяна, че без съгласие на резервния защитник ще бъдат упражнявани правата на подсъдимия в процеса? За мен един такъв текст е широко отворена врата за дела в Страсбург. Това е широко отворена врата и за всички съмнения, които се изказаха тук. Защото резервният защитник е фигура, която би следвало да дисциплинира процесът. Няма защо да не споделим всички бележки, отправени към бавната съдебна система, респективно съображенията, които министър Попова изложи тук.
Нека приемем отговорността в полето на защитата и да кажем: Преграждаме възможността за злоупотреба с право!
Забележете, че резервният защитник ще участва в процеса, когато упълномощеният няма да може да се яви или не се явява по неуважителни причини. Този коректив вече беше направен в комисията. Когато това е така, длъжен ли е упълномощеният защитник да не допуска тази хипотеза, да си върши работата добросъвестно? Тогава няма да става реч за никакви правомощия на резервния защитник.
Когато, така или иначе, по някаква причина резервният защитник вече е активирал своите действия и функции, аз питам: защо той може без съгласие на подсъдимия да направи следното: да представя доказателства в процеса, да участва в наказателното производство, да прави искания, бележки, възражения, и забележете – да обжалва актове на съда?! Значи, подсъдимият не иска да се обжалва, иска процесът да приключи, а служебният защитник пряко волята му ще реши, че такова обжалване е необходимо? Няма как да бъде приета такава възможност, тя идва в повече. Този извод правя при съпоставката на задълженията на упълномощения защитник, които произтичат от ал. 2 на чл. 98 – господин Лазаров я цитира в отговор на изказването на господин Янаки Стоилов и каза, че „защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защита”. А защо правим изключението в тази специална разпоредба? От това ми се струва, че даваме право на резервния защитник да не съгласува. Напротив, той има правото да преодолее съгласието и становището на своя подзащитен.
Намирам, че този текст в тази част се явява незаконосъобразен. Той е в пряк конфликт с останалите текстове. Не говорим само за етичните правила за упражняване на адвокатската професия. Моето предложение, както и в Правната комисия, е такъв текст да отсъства от предложените промени.



Президентско вето: Президентът оспорва § 8, т. 2 и т. 3 от ЗИД на НПК, с който се правят изменения и допълнения на чл. 94. Съгласно измененията в ал. 4 на чл. 94 от НПК прокурорът или съдът могат да назначат на обвиняемия резервен защитник, въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник. Тази промяна противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”, както и на чл. 14, т. 3, буква „d” от Международния пакт за граждански и политически права. С новата ал. 6 се създава възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласие на обвиняемия. Тази уредба не кореспондира с чл. 98, ал. 2 от НПК, възлагащ на защитника задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Така се нарушава сериозно правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.



ГЕРБ няма да се съгласи с ветото на президента за промените в НПК /"Дневник/: Цветанов обясни, че резервният защитник влиза в действия само тогава, когато адвокатът, на когото заподозреният е възложил защитата си, не се яви. Що се отнася до анонимния свидетел, той не е анонимен за съдията и тази норма не налага задължително съдията да се произнесе на базата на този текст, посочи министърът. Той отбеляза, че съдията е този, който по вътрешно убеждение, съобразявайки се с представените доказателства, се произнася. Ако съдията не приеме за основателни доказателствата, събрани чрез СРС-та, и анонимния свидетел, той е в правото си да не осъди даденото лице и да го оправдае, само че този път ще бъде задължен да изложи аргументирано мотивите си защо не приема тези доказателства, каза Цветанов.
  

Нямам време да го анализирам, но ще кажа само, че корифеите - юристи от ГЕРБ и техните съветници могат направо да се заемат и да пренапишат Римското право и да въведем Нов Световен ред в юриспруденцията! Но така е, когато бивши милиционери изкарват ПУЦ-а по право в МВР - академията и после започват да се титулуват юристи. И това е най- "нежният" резултат. Скоро,спокойно, могат да отменят всички текстове в НК и НПК и да си направят един закон от "една страничка" , както обича да се изразява премиерът ти Б.Б., в който да си напишат, че всичко, което правят ченгетата и прокурорите е единственото право на света и да се приключва.

Посочването на защитник от страна на прокурора е меко казано неуместно. Не може едната страна от спора да определя лицето, с което ще спори!

Това са чисти милиционерщини, да не кажа нещо по-силно...

Анастас Анастасов (ГЕРБ): ...по Закона за правна помощ. Това означава, че прокурорът или съдията изисква от съответната адвокатска колегия да посочи адвокат от състава си, който да бъде назначен за такъв. Тоест прокурорът или съдията не може да посочи изрично и поименно кой адвокат да бъде назначен за такъв защитник.

Прави ми впечатление изказването на Явор Нотев от "Атака", който е член на Комисията по правни въпроси. Той отказва да подкрепи промяната така както е записана и се обосновава много точно. Дори безрезервната подкрепа на "Атака" за ГЕРБ не му е попречила да направи това изказване.

Мисля, че ГЕРБ се опитват да действат в правилната посока, но го правят като слон в стъкларски магазин. Точно тук би следвало да се иска помощ от ДСБ или СДС, въпреки че те са по-силни с икономическите си екипи и все пак. Ако помощ е поискана и е отказана е друг въпрос, но ако не е поискана и се стига до такова неопровержимо оспорване тогава в каква детска градина попадаме...