Постинг
22.01.2010 11:49 -
Владислав Тодоров - статия във в. "Култура"
Поствам извадки от статията, които силно ми направиха впечатление, а цялата е ТУК.
за ноември 89-та:
"Прелом, вододели, скокове - това са изтъркани метафори от арсенала на комунистическата пропагандна машина, обслужваща мегаломанията за всеобща трансформация на човечеството в маса-човек, еднолицев и единомислещ полуидиот."
за "елита":
"Червен елит означаваше Страх, облечен във Власт. Син елит – Свобода, облечена във Власт. Що за глупава химера алчността да се привижда като свобода! За разлика от червената, дебелата синя лъжа се състои в майсторството личният интерес да се формулира като обществен."
за интелектуалеца:
"Интелектуалецът, за разлика от експерта или сивия кардинал, е лице със собствена физиономия и опасно изострен ум, настроен да лови и преработва истинни, а не ситуационни съображения. В крайна сметка, всичко се плаща, едни плащат с пари, други със здраве, трети с достойнство. ... Ако си представим интелектуализма като най-опасното публично усамотение на съзнаващия се човек, тогава изразът "долуподписаните интелектуалци" е оксиморон."
за рационализма на прехода:
"Рационалният подход наложи реформите, той въоръжи духа на промените, той оправда търпението, той подхрани надеждите. Но когато в крайна сметка стана пределно ясно, че реформите преразпределят общото благо в полза на една шепа малцинство и в ущърб на едно грамадно мнозинство, идеологията на така наречения рационален подход в очите на търпеливите става вятър и мъгла и те тръгват да търсят справедливост другаде и с други средства, остро патетични. При подобни резки промени на обществените интуиции за процесите, представителната демокрация се превръща в схема за източване на национално благо и идеите за директна демокрация хващат корен в главите на сърдитите маси."
за модерното управление:
"Представителната демокрация превръща управлението на страната в сложна, обществено отговорна и във всекидневието си кризисна дейност, която изисква умело справяне с вътрешния и външния хаос. Защото хаосът цари, въпреки всичко. Той е стабилното състояние, а редът - лабилното. Хаосът е нерушим, а редът - рушим. Модерното управление представлява справяне с една лавинообразна действителност, която е в постоянно нарушения на реда. То е справяне с избухващи кризи, които не могат да бъдат предвидени. ... Картината крайно се усложнява с факта, че модерното управление не просто се справя с кризи и бори хаоса, а самото то произвежда хаос и изпада в кризи. Това налага възникването на тънко специализираната група на така наречените спиндоктори, които се занимават с това да командват въртенето на пумпала на управлението."
за реформите:
"След двадесет години коварни реформи, да се представяш за реформатор, е силно подозрителна политическа конфекция. Реформите не постигнаха целта си, обществения си смисъл и не донесоха споделено благо за тези, които им се довериха. Днес думата „реформа” означава предумишлено кощунство с народа."
за "добрия социализъм":
"Носталгията по комунизма в страни като България идва от това, че "рационално" контролираната трансформация на собствеността от държавна в частна не произведе общо споделено благо, каквото обратната трансформация на собствеността по времето на комунизма е произвела. Защото в България, за разлика от индустриализирани страни като Чехословакия и Полша, жизненото равнище реално се вдига с насилственото въвеждане на национализирано планово стопанство, кампанийна индустриализация и урбанизация. Уравнението на демократичния капитализъм не излиза, защото народа помни "по-добри" времена."
за българския културен тип:
"Въпреки модернизационните кампании на соца, аграрният характер на българския културен тип е все още доминиращ. Образността на скотовъдната и полевъдната трудова култура беше трайно по-силна от градската, та дори и от заводската, въпреки официалния й пролетарски характер, което личи най-вече в изкуството. Градските писатели и художници са малцинство, градски както в изразните средства, така и в темите си. Корените ни терзаят, а не машините. ... Очевидно е как в днешния попфолк аграрният културен тип на българина шумно мутира. Попфолкът е симптом на спонтанна и в много отношения пошла културна трансформация..."
за бг-политологията:
"Наличната политология, струва ми се, е с изчерпано доверие, защото в хода на тези двадесет години кризисни управления тя загуби рамковата си компетентност по отношение на големите въпроси и беше сведена до стъкмяване на рационални обяснения, пиар фокуси и смазочна дейност по пумпала. ... Сценариите са опити да се рационализира хаосът. Те задават палиативна валидност на иначе фалиралите политолози. Когато нещата се случат, сценариите отпадат и никой за нищо не държи отговорни сценаристите. В този смисъл, сценарното мислене е напълно безопасно. ... Доколкото европейският и северноатлантическият процес на България е станал необратим, дотолкова големите геостратегически въпроси на прехода са снети. Това, което не е снето от дневен ред, е осмислянето на платената и неплатената цена на прехода, на развалата, на свободата, на националната разпродажба и моралната продажба, на това де е България и кои сме ние в началото на този век. ... Към днешна дата политолозите имат и добре познават чертежа на една катастрофирала кола, за който им платиха скъпо по разни външни и вътрешни направления. Те продължават да ни продават купчината старо желязо, наречено български преход. Вместо да млъкнат. ... Преходът ще свърши в момента, в който престанем да говорим за него."
за ноември 89-та:
"Прелом, вододели, скокове - това са изтъркани метафори от арсенала на комунистическата пропагандна машина, обслужваща мегаломанията за всеобща трансформация на човечеството в маса-човек, еднолицев и единомислещ полуидиот."
за "елита":
"Червен елит означаваше Страх, облечен във Власт. Син елит – Свобода, облечена във Власт. Що за глупава химера алчността да се привижда като свобода! За разлика от червената, дебелата синя лъжа се състои в майсторството личният интерес да се формулира като обществен."
за интелектуалеца:
"Интелектуалецът, за разлика от експерта или сивия кардинал, е лице със собствена физиономия и опасно изострен ум, настроен да лови и преработва истинни, а не ситуационни съображения. В крайна сметка, всичко се плаща, едни плащат с пари, други със здраве, трети с достойнство. ... Ако си представим интелектуализма като най-опасното публично усамотение на съзнаващия се човек, тогава изразът "долуподписаните интелектуалци" е оксиморон."
за рационализма на прехода:
"Рационалният подход наложи реформите, той въоръжи духа на промените, той оправда търпението, той подхрани надеждите. Но когато в крайна сметка стана пределно ясно, че реформите преразпределят общото благо в полза на една шепа малцинство и в ущърб на едно грамадно мнозинство, идеологията на така наречения рационален подход в очите на търпеливите става вятър и мъгла и те тръгват да търсят справедливост другаде и с други средства, остро патетични. При подобни резки промени на обществените интуиции за процесите, представителната демокрация се превръща в схема за източване на национално благо и идеите за директна демокрация хващат корен в главите на сърдитите маси."
за модерното управление:
"Представителната демокрация превръща управлението на страната в сложна, обществено отговорна и във всекидневието си кризисна дейност, която изисква умело справяне с вътрешния и външния хаос. Защото хаосът цари, въпреки всичко. Той е стабилното състояние, а редът - лабилното. Хаосът е нерушим, а редът - рушим. Модерното управление представлява справяне с една лавинообразна действителност, която е в постоянно нарушения на реда. То е справяне с избухващи кризи, които не могат да бъдат предвидени. ... Картината крайно се усложнява с факта, че модерното управление не просто се справя с кризи и бори хаоса, а самото то произвежда хаос и изпада в кризи. Това налага възникването на тънко специализираната група на така наречените спиндоктори, които се занимават с това да командват въртенето на пумпала на управлението."
за реформите:
"След двадесет години коварни реформи, да се представяш за реформатор, е силно подозрителна политическа конфекция. Реформите не постигнаха целта си, обществения си смисъл и не донесоха споделено благо за тези, които им се довериха. Днес думата „реформа” означава предумишлено кощунство с народа."
за "добрия социализъм":
"Носталгията по комунизма в страни като България идва от това, че "рационално" контролираната трансформация на собствеността от държавна в частна не произведе общо споделено благо, каквото обратната трансформация на собствеността по времето на комунизма е произвела. Защото в България, за разлика от индустриализирани страни като Чехословакия и Полша, жизненото равнище реално се вдига с насилственото въвеждане на национализирано планово стопанство, кампанийна индустриализация и урбанизация. Уравнението на демократичния капитализъм не излиза, защото народа помни "по-добри" времена."
за българския културен тип:
"Въпреки модернизационните кампании на соца, аграрният характер на българския културен тип е все още доминиращ. Образността на скотовъдната и полевъдната трудова култура беше трайно по-силна от градската, та дори и от заводската, въпреки официалния й пролетарски характер, което личи най-вече в изкуството. Градските писатели и художници са малцинство, градски както в изразните средства, така и в темите си. Корените ни терзаят, а не машините. ... Очевидно е как в днешния попфолк аграрният културен тип на българина шумно мутира. Попфолкът е симптом на спонтанна и в много отношения пошла културна трансформация..."
за бг-политологията:
"Наличната политология, струва ми се, е с изчерпано доверие, защото в хода на тези двадесет години кризисни управления тя загуби рамковата си компетентност по отношение на големите въпроси и беше сведена до стъкмяване на рационални обяснения, пиар фокуси и смазочна дейност по пумпала. ... Сценариите са опити да се рационализира хаосът. Те задават палиативна валидност на иначе фалиралите политолози. Когато нещата се случат, сценариите отпадат и никой за нищо не държи отговорни сценаристите. В този смисъл, сценарното мислене е напълно безопасно. ... Доколкото европейският и северноатлантическият процес на България е станал необратим, дотолкова големите геостратегически въпроси на прехода са снети. Това, което не е снето от дневен ред, е осмислянето на платената и неплатената цена на прехода, на развалата, на свободата, на националната разпродажба и моралната продажба, на това де е България и кои сме ние в началото на този век. ... Към днешна дата политолозите имат и добре познават чертежа на една катастрофирала кола, за който им платиха скъпо по разни външни и вътрешни направления. Те продължават да ни продават купчината старо желязо, наречено български преход. Вместо да млъкнат. ... Преходът ще свърши в момента, в който престанем да говорим за него."
Търсене
За този блог
Гласове: 17476
Блогрол
1. Янчо Янчев
2. Силвия Стефанова
3. sparotok
4. БСДП
5. Вестник "Култура"
6. divini
7. форум
8. sowhat
9. estrella
10. reduta.bg
11. Тълковен речник
12. Български правописен речник
2. Силвия Стефанова
3. sparotok
4. БСДП
5. Вестник "Култура"
6. divini
7. форум
8. sowhat
9. estrella
10. reduta.bg
11. Тълковен речник
12. Български правописен речник